Брой 4 за 2014 година е посветен на 40-годишнината на списанието

ЮБИЛЕЙНО

Този брой на „Българска етнология“ е посветен на 40-годишнината на изданието. Когато през далечната 1975 г. се поставя началото на новото списание „Българска етнография“ – научен орган на тогавашния Етнографски институт с музей при БАН, заменило публикуваната до тогава поредица „Известия на ЕИМ“, редакционната колегия се зае с амбициозната задача да го превърне в трибуна на цялата професионална общност на етнолозите в България. При неговото преименуване на „Българска етнология“ през 1995 г. е заявено, че списанието „ще служи за обединяването на всички етнолози от научните институти и университетите, от музеите и другите изследователски и културни среди-ща“. Днес, 40 години по-късно, можем убедено да кажем, че първоначалните амбиции са вече реализирани – „Българска етнология“ е водещо за страната списание в областта на етнологията, антропологията и музеологията. Появиха се нови предизвикателства пред научните издания и преди всичко задачата за включването им в световните системи за рефериране и индексиране, т.е. във формалните наукометрични системи.

Юбилеят е повод и за равносметка, и за размисъл за бъдещето. През изминалите 40 години списанието следваше неравните и противоречиви пътища на променящите се парадигми, методи и насоки на развитие на българската етнология. Наричаната от някои автори „битка за името“ на научната дисциплина се отрази дори в названието на изданието. На страниците на списанието бяха изказвани различни хипотези, прилагана бе разнообразна методология, бяха публикувани редица дискусионни текстове, предизвикващи размисъл. Постепенно като основна цел се открои не само поднасянето на факти, но търсенето на дискусия с различни, често противоположни гледни точки.

С поглед към бъдещето настоящата редакционна колегия се обърна със се-рия от въпроси към водещи български и чуждестранни учени за това, което предстои на етнологията и на периодичните издания в нашата научна област. Не всички откликнаха на нашия призив, но тези, които го направиха, показаха искрена загриженост за бъдещето на науката етнология и на списанието конкретно. Обобщавайки отговорите на тези анкети, редакционната колегия реши да започне РАЗГОВОРИ ЗА ЕТНОЛОГИЯТА, които да продължат и след юбилей-ното издание на „Българска етнология“. Първите размисли в настоящия брой са на инициаторката на анкетата доц. д-р Еля Цанева, учен, натрупал професионален опит в различни национални школи.

Едновременно с това, за да подчертаем ангажираността си с темите, вълнуващи както колегите от Националния етнографски музей в София, така и всички български музеолози, във втората част на този юбилеен брой предо­ ставихме поле за поставяне и дискутиране на наболели проблеми от областта на етномузеологията. Доц. д-р Николай Ненов, член на редакционната колегия, изявен учен и директор на Регионалния исторически музей в Русе, покани признати музейни специалисти да споделят на страниците на „Българска етнология“ своите размисли за настоящето и бъдещето на етнографските музеи. С това списанието манифестира своето намерение проблемите на етномузеологията да намерят своето трайно място на страниците му.

Да е честит 40-годишният юбилей на списание „Българска етнология“! Поздравяваме с него всички труженици на полето на любимата наука, които през тези години допринесоха за възхода ѝ – главни редактори, отговорни редактори, технически редактори , съставители, членове на редколегии и автори! За дълги години напредък и успех на делото по съдържателното списване на „Българска етнология“ в полза на науката, но и на гражданското общество в България, на което списанието поднася знание и подтиква към дебати, както за корените и националните ценности, така и за общочовешките
стойности!

от Редакционната колегия