Списание „Българска етнология“ отправя покана за научни статии и изследователски материали за тематичен брой, посветен на динамичните и многопластови процеси на контраурбанизация – преместването на население от градовете към периферията и селските райони. Контраурбанизацията привлича изследователския интерес в САЩ през 70-те години на ХХ в. (а малко по-късно и в Европа) като противоположна тенденция на урбанизацията. Днес този процес се проявява в глобален план и се трансформира като социален и културен феномен, свързан не само с вътрешна миграция, но и с международни движения на хора. Пандемията от COVID-19 придаде допълнителен тласък, подчертавайки значението на отдалечените и по-малко населените места като по-безопасна, спокойна и привлекателна алтернатива на големите градове. Променящият се социален ред и новите перспективи за селските райони създават икономически, културни и екологични възможности, които привличат различни групи – от млади семейства до пенсионери, от преместилите се от град в село в рамките на една държава, през завръщащи се в родната си страна мигранти до експатите, търсещи нов стил и качество на живот в селска среда, извън родните си страни.

В този контекст тематичният брой цели да задълбочи научния дебат за контраурбанизацията чрез статии, които предлагат интердисциплинарни, емпирични и теоретични перспективи, разширяващи разбирането за различните измерения на процеса: мотивите за преселване, новите форми на социални връзки и взаимодействия, влиянието върху културната идентичност и въздействието върху околната среда и устойчивото развитие. Броят цели да изследва как контраурбанизацията променя границите между „градско“ и „селско“ и как тези трансформации се отразяват върху социалната тъкан в локален и глобален план.
Основни акценти на тематичния брой (без това да изчерпва възможните теми и проблеми):
• Глобални, регионални и локални измерения на контраурбанизацията: Как контраурбанизационните процеси се проявяват в различни държави и културни контексти? Как се променя мястото на селските райони като обект на икономическо и културно значение в контекста на глобализацията?
• Социокултурна мобилност и нови социални идентичности: Как се формират новите социални идентичности в резултат на миграция от град към село? Какви културни, икономически и екологични мотиви стоят зад миграцията към селски районина международни експати и завръщащи се от чужбина в родната страна?
• Адаптация и взаимодействия в селските общности: Как новодошлите взаимодействат с местното население? Как се формират нови модели на социални и културни връзки и как се преодоляват потенциалните конфликти и културни различия?
• Ролята на селото в контекста на устойчивото развитие: Дали и как контраурбанизацията променя концепцията за селските райони чрез привнасяне на нови екологично ориентирани практики и модели на интеркултурно съжителство? Каква е ролята ѝ за устойчивото развитие на селските икономики и общности.

Изисквания към статиите:
Приемаме оригинални емпирични изследвания и теоретични анализи, като приветстваме интердисциплинарни и иновативни подходи към въпросите на контраурбанизацията и съпътстващите я трансформационни процеси в селските райони. Ще се радваме и на тематични материали за следните рубрики на списанието: рецензии и отзиви (за монографии и сборници); музеи, изложби, галерии; научен живот; проекти.
Техническите изисквания за оформяне на статиите и останалите материали може да откриете тук: http://bulgarianethnology.org/Технически-изисквания-за-публикуване.

Важни срокове:
Заявяване на интерес (заглавие и резюме до 300 думи): 15 декември 2024 г.
Изпращане на пълни текстове: 28 февруари 2025 г.

Адреси за кореспонденция (моля изпращайте заявките си с копие до трите имейла):
Ивайло Марков: ivaylo.markov@iefem.bas.bg
Виолета Периклиева: violeta.periklieva@iefem.bas.bg
Сп. „Българска етнология“: balgarska_etnologia@abv.bg

Очакваме Вашите предложения и ще се радваме на възможността да разгледаме Вашите статии и материали като част от този тематичен брой!

Броят на българските, напуснали страната и живеещи в чужбина след 1990 г., варира между 1 и 2.5 милиона души, което поставя въпроса за демографския потенциал на държавата както вътре, така и извън нейните граници. Ясно е, че значителна част от тях – минимум около 900 000 души – се намират в Европа като сред страните от ЕС, най-голяма българска общност има в Германия, следвана от Испания и Гърция (Евростат 2022). Предвид мащаба на феномена, заедно с историческото наследство, не е изненадващо, че в политическото говорене, медийните интерпретации и общественото мнение той е приеман преди всичко като национална катастрофа, обричаща нацията на изчезване. Затова и научната дискусия на броя е насочена към преобръщането на този наратив и формирането на нов подход към емиграцията, свързан със запазването на националната идентичност извън пределите на националните граници и стимулиране на различни форми на свързаност и солидарност с България. Стремежът е да се представи миграцията от България през призмата на възможностите и добрите практики, вместо през добре познатата тема за загубата на демографски потенциал и т.нар. “Brain drain” чрез валоризиране на въздействието на миграцията върху страната на произход.

Този брой ще предложи разработки, свързани с първоначалната работа на екипите на НБУ и ИЕФЕМ-БАН, в рамките на съвместния проект „Свързаност и солидарност с България на мобилните български граждани в ЕС: ценности, иновации, активизъм (ConnectBG), финансиран от ФНИ през 2023. Текстовете ще представят както основните методологични и теоретични рамки, разработени от учените, така и някои от резултатите, постигнати от работата на терен в три различни траектории в ключови направления като икономика и предприемачество, социално-културен трансфер на ценности и опит, политическа стабилност и качество на демокрацията.

Броят се стреми да разшири рамките на проекта и кани всички, които биха са интересували от предложената тема!

Приемаме оригинални емпирични изследвания и теоретични анализи, като приветстваме интердисциплинарни и иновативни подходи към въпросите на контраурбанизацията и съпътстващите я трансформационни процеси в селските райони. Ще се радваме и на тематични материали за следните рубрики на списанието: рецензии и отзиви (за монографии и сборници); музеи, изложби, галерии; научен живот; проекти.

Техническите изисквания за оформяне на статиите и останалите материали може да откриете тук: http://bulgarianethnology.org/Технически-изисквания-за-публикуване.

Важни срокове:

Заявяване на интерес (заглавие и резюме до 300 думи): 10 януари 2025 г.

Изпращане на пълни текстове: 1 март 2025 г.

Адреси за кореспонденция (моля изпращайте заявките си с копие до трите имейла):

Мила Маева:  mila.maeva@iefem.bas.bg

Мина Христова: mina.hristova@iefem.bas.bg

Сп. „Българска етнология“: balgarska_etnologia@abv.bg

Очакваме Вашите предложения и ще се радваме на възможността да разгледаме Вашите статии и материали като част от този тематичен брой!

Доброволчеството е спонтанно или преднамерено действие за предоставяне на услуга извън трудовите и служебни правоотношения за кауза, която подкрепя обществото, извършвана по собствен избор и без възнаграждение. То е основно средство за оказване на помощ на ближния, на човека в нужда, на обществото като цяло. Наред с дарителството, доброволчеството е останало през вековете като начин за материална, физическа, психическа и/или духовна подкрепа. В днешно време на военни конфликти, увеличаване честотата и мащабите на природните бедствия, принудена миграция, социална бедност и неравнопоставеност, включително и поради здравословни проблеми, доброволчеството наред с дарителството и спомоществователството е актуална и значима дейност. Доброволният труд се случва не само в социалния сектор, а и политическата, културната, религиозната и спортната сфера. Той носи позитивна промяна и допринася за утвърждаване на гражданското общество. Доброволчеството се възприема като социален капитал за повишаване на качеството на живот на локалните общности и обществата като цяло. Тази форма на дейност позволява да се генерират повече блага и повече способности както в мирно време, така и при кризи. Тя е подбудена от положителни качества като свободолюбие, съпричастност, състрадание и др.

Поканата е насочена към изследователи от различни научни направления като стремежът е да се анализира историческото развитие на явлението, политическите, правните, икономическите, социалните и културните му аспекти и влиянието му върху общностите и общества.

Важни срокове:

Заявяване на интерес (заглавие и резюме до 300 думи): 1 февруари 2025 г.

Изпращане на пълни текстове: 1 май 2025 г.

Адреси за кореспонденция (моля изпращайте заявките си с копие до трите имейла):

Мила Маева:  mila.maeva@iefem.bas.bg

Пламена Стоянова: plamena.stoyanova@iefem.bas.bg

Сп. „Българска етнология“: balgarska_etnologia@abv.bg

Очакваме Вашите предложения и ще се радваме на възможността да разгледаме Вашите статии и материали като част от този тематичен брой!