За музея обикновено мислим като за място, в което миналото намира убежище –„времеубежище“, би казал Георги Господинов. Според доскоро общоприетата дефиниция музеите издирват, съхраняват, опазват, представят – да не забравяме, и интерпретират – материалните следи на миналото. Разширяването на дефиницията за „музей“ (а и на понятието за „културно наследство“ като цяло) и съпроводилото го преосмисляне на разбирането за социалната роля и функция на музейната институция през последните десетилетия обаче поставя редица въпроси около връзката на музея с настоящето и „службата“ му в полза на съвременното общество. Най-общо тези промени се отнасят до демократизирането на музея и отместването на фокуса в музейната интерпретация от предметите към идеите, историите, преживяванията, емоциите, и, разбира се, към хората – протагонистите в музейните разкази, репрезентираните общности, посетителите. Това отместване без съмнение дава отражение върху всички музейни дейности – върху изследователските и колекционерските практики, върху експозиционните политики, връху образователните инициативи и другите публични изяви на музеите.Планираният тематичен брой на сп. „Българска етнология“ цели да привлече оригинални научни текстове, както с теоретични, така и с научноприложни приноси, които се занимават с различни аспекти на връзката на музея с обществото и настоящето. Като възможен вход към проблематиката предлагаме на авторите следния кръг от въпроси: По какъв начин присъства настоящето в музея? В какъв „режим на историчност“ функционира съвременният музей? Доколко релевантни са темите, застъпени в музейните разкази, към предизвикателствата на съвременната ситуация и към проблемите на съвременния човек? В каква степен музейната институция е въвлечена в културните войни на настоящето, в битките за паметта, в различни каузи с обществена значимост, в които е вписан дневният ред на съвременността? Какво е мястото и видимостта на музея в публичната сфера, успяват ли музеят като институция и музейните уредници като нейни говорители, да заявят своята гражданска и обществена позиция? Докъде се простира социалната отговорност на музея? Възможна и желателна ли е употребата му като инструмент за социална критика и двигател за социална промяна? По какъв начин и доколко успешно музеят общува с общностите, чието наследство съхранява, представя и интерпретира? Създава ли музеят нови общности? Познава ли своите публики? Как музейната институция използва възможностите да гради социален капитал и социално доверие?И накрая, не може да не признаем, че в тази покана се съдържа и имплицитна критика към българските музеи. Настоящето на българските музеи не изглежда вдъхновяващо, а публичната им дейност рядко впечатлява, поради което неудовлетвореността от тази ситуация, в която формите на репрезентация на културните наследства се размиват, изглежда ясно осъзнавана в обществото. Без реални инвестиции в сгради, експозиции или обучение на работещите в музеите, отношението към местата на паметта се променя, при което обществото сякаш започва да изисква повече, отколкото дава. Необходимостта от промяна се усеща от всички, но измеренията на търсеното различие не се артикулирани, тъй като контекстът на съществуване на музеите не е в достатъчна степен познат. За кого работят музеите, кои са техните случайни посетители и верни публики, вдъхновени от събитията, създадени в експозиционните пространства, адекватен ли е прочитът на културните наследства, доколко дейността на музеите се възприема като важна за обществото. С тези въпроси не търсим оценки, но се нуждаем от познание за взаимодействието между музеите и противоречивото ни съвременно общество, отражение на което са самите институции.

Съставители: Николай Ненов и Светла Казаларска

Заявяване на интерес - резюме до 300 думи.

Срок за изпращане на пълни текстове: 30.1.2024 г.

Адрес за кореспонденция: balgarska_etnologia@abv.bg 

Миграционните движения са неразделна част от глобалните и местни процеси на социална и културна трансформация както в миналото, така и в съвременността. Те оказват влияние върху всяка сфера на човешкото всекидневие – семейни и социални структура, икономика, политика, комуникация и др. Изследователите се изправят пред значими научни проблеми и нови предизвикателства, породени от характерните етнокултурни, социоикономически, географско-екологични и управленски фактори. В полето на миграциите един от основните проблеми, които не губят своята актуалност, са вътрешните движения.

През 70-те год. на ХХ в. в САЩ се наблюдава нов феномен, свързан с ясно изразена миграция на населението от големите градски центрове към по-отдалечени градчета и села. Почти по същото време в Западна Европа се появява същата тенденция. Въпреки че тези движения затихват през 80-те год. на ХХ в., днес те все още се наблюдават, макар и в по-малка степен. За разлика от западните държави, при които процесът на връщане към селото е добре познат, в страните от Източна Европа (в т.ч. и България) той започва да се усеща чак сега. У нас през последното десетилетие при по-осезаемите изменения във възприятията за природата и земята, и при нарастващия стремеж към по-спокоен и екологичен начин на живот в хармония с околната среда, противостоящ на урбанизацията и градския шум и замърсяване, се забелязва нова промяна в нагласите за живота на село сред различни поколения градско население – в трудоспособна, предпенсионна и пенсионна възраст.

Планираният тематичен брой на сп. „Българска етнология“ има за цел да привлече изследователи, ангажирани именно с проблема на съвременната миграция град-село, мотивите и спецификите на предприетата промяна, процесите на адаптация и трансформация на преселилите се, социокултурните взаимодействия с местното селско население и други придошли в селата и връзките на всекидневно ниво с града.

Съставители:                                                             Десислава Пилева, Виолета Периклиева               

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи):        31 декември 2020 г.

Срок за изпращане на пълни текстове:                  1 юни 2021 г.

Адреси за кореспонденция: 

Десислава Пилева:                                                    desislava.pileva@iefem.bas.bg

Виолета Периклиев                                                   vioperi@yahoo.com; 

                                                                                   violeta.periklieva@iefem.bas.bg                                                                            „Българска етнология“:                                          balgarska_etnologia@abv.bg; bg_ethnology@abv.bg

Последните десетилетия на драматични социални трансформации и политически промени в Източна Европа поставят на дневен ред пред изследователите редица въпроси, свързани с миграциите и конструирането на нови идентичности сред редица етнически, религиозни, културни и езикови групи, дисперсно разпръснати в различна етническа и социална среда. Наред с въпросите за преселването и интегрирането на дадена мигрирала група в чужда етнокултурна среда, във фокуса на изследователите все по-често присъства проблемът за конструирането на идентичността в историческата диаспора. Това засилва етнологичния интерес към изясняването и открояването на основните концептуални и поведенчески характеристики, които служат за формиране на общностната идентичност в диаспората – исторически формирана и новосформираща се, в условията на паневропейска мобилност. На диаспората се отрежда съществено място в бързо развиващите се процеси на трансформации на националните идентичности в страните от Източна Европа – както в страната–приемник, така и в метрополията.
В българската наука все още остават неизследвани редица български етнодисперсни групи на територията на страните от бившия СССР, както и в днешната Руска федерация. Предлаганият тематичен брой има за цел да представи проучванията на българските етнокултурни групи в Урало-Сибирския район на Руската Федерация – в Пермски, Алтайски и Омски региони. Исторически формирането на тази група се случва в резултат на масови миграции на няколко етапа в разнообразните обществено-политически и икономически условия на ХХ век. Миграцията обхваща дълъг исторически период – от преселенията в годините след Столипиновите реформи в Руската империя, през разкулачването и принудително извеждане от родните територии и депортация през 1930-1940 г. (т.нар. "дигане" сред българите от Бесарабия) по време на Сталинските репресии, до модерните трудови миграции през последните три десетилетия. Историята и културата на регионалните общности на българите в Русия все още не е намерила достатъчно отражение както в българската, така и в руската и чуждата историография, което потвърждава актуалността на предлагания тематичен брой. Представените проучвания ще има съществен принос не само за изучаването на етническата история на Урал и Сибир, но ще разшири базата за проучване на историята на българите в Русия и историята на българската историческа диаспора като цяло. В тематичния брой са поканени да участват изследователи както от България, така и от чужбина.

Съставители:                                                               Петко Христов, Мила Маева

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи):          30 ноември 2020 г.

Срок за изпращане на пълни текстове:                    1 май 2021 г.

Адреси за кореспонденция: 

Петко Христов:                                                             petko.hristov@iefem.bas.bg

Мила Маева:                                                              mila.maeva@iefem.bas.bg

„Българска етнология“:  balgarska_etnologia@abv.bg; bg_ethnology@abv.bg

 Очакваме Вашите статии и материали!

От средата на XX в. културните антрополози първо в САЩ, а след това и в редица европейски и извъневропейски страни започват усилено да работят по въпросите как бедствията и последиците от тях влияят върху социалната структура, културата, поведението и ежедневието на засегнатите общности. Вниманието на изследователите е привлечено от различни типове кризисни ситуации (природни, екологични, технологични, епидемични и др.). Много от учените споделят мнението, че справянето с последствията е толкова по-успешно, колкото по-задълбочено са взети под внимание спецификите на националния контекст, политическите и икономическите условия, етнически, религиозни и културни характеристики на засегнатото население.

Планираният тематичен брой на сп. „Българска етнология“ има за цел да привлече оригинални интердисциплинарни научни изследвания, посветени на различни типове бедствия в исторически и съвременен аспект, проучени и анализирани в диахронен и синхронен план. Броят ще допринесе за разбирането на сложните социокултурни процеси, предизвикани от случилото се, коeто променя живота на засегнатите общности.

Съставители:                                                               Стамен Кънев, Мила Маева

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи):          30 юни 2020 г.

Срок за изпращане на пълни текстове:                    31 октомври 2020 г.

Адреси за кореспонденция: 

Стамен Кънев:                                                             stamen.kanev@iefem.bas.bg

Мила Маева:                                                              mila.maeva@iefem.bas.bg

„Българска етнология“:  balgarska_etnologia@abv.bg; bg_ethnology@abv.bg

 Очакваме Вашите статии и материали!