За музея обикновено мислим като за място, в което миналото намира убежище –„времеубежище“, би казал Георги Господинов. Според доскоро общоприетата дефиниция музеите издирват, съхраняват, опазват, представят – да не забравяме, и интерпретират – материалните следи на миналото. Разширяването на дефиницията за „музей“ (а и на понятието за „културно наследство“ като цяло) и съпроводилото го преосмисляне на разбирането за социалната роля и функция на музейната институция през последните десетилетия обаче поставя редица въпроси около връзката на музея с настоящето и „службата“ му в полза на съвременното общество. Най-общо тези промени се отнасят до демократизирането на музея и отместването на фокуса в музейната интерпретация от предметите към идеите, историите, преживяванията, емоциите, и, разбира се, към хората – протагонистите в музейните разкази, репрезентираните общности, посетителите. Това отместване без съмнение дава отражение върху всички музейни дейности – върху изследователските и колекционерските практики, върху експозиционните политики, връху образователните инициативи и другите публични изяви на музеите.Планираният тематичен брой на сп. „Българска етнология“ цели да привлече оригинални научни текстове, както с теоретични, така и с научноприложни приноси, които се занимават с различни аспекти на връзката на музея с обществото и настоящето. Като възможен вход към проблематиката предлагаме на авторите следния кръг от въпроси: По какъв начин присъства настоящето в музея? В какъв „режим на историчност“ функционира съвременният музей? Доколко релевантни са темите, застъпени в музейните разкази, към предизвикателствата на съвременната ситуация и към проблемите на съвременния човек? В каква степен музейната институция е въвлечена в културните войни на настоящето, в битките за паметта, в различни каузи с обществена значимост, в които е вписан дневният ред на съвременността? Какво е мястото и видимостта на музея в публичната сфера, успяват ли музеят като институция и музейните уредници като нейни говорители, да заявят своята гражданска и обществена позиция? Докъде се простира социалната отговорност на музея? Възможна и желателна ли е употребата му като инструмент за социална критика и двигател за социална промяна? По какъв начин и доколко успешно музеят общува с общностите, чието наследство съхранява, представя и интерпретира? Създава ли музеят нови общности? Познава ли своите публики? Как музейната институция използва възможностите да гради социален капитал и социално доверие?И накрая, не може да не признаем, че в тази покана се съдържа и имплицитна критика към българските музеи. Настоящето на българските музеи не изглежда вдъхновяващо, а публичната им дейност рядко впечатлява, поради което неудовлетвореността от тази ситуация, в която формите на репрезентация на културните наследства се размиват, изглежда ясно осъзнавана в обществото. Без реални инвестиции в сгради, експозиции или обучение на работещите в музеите, отношението към местата на паметта се променя, при което обществото сякаш започва да изисква повече, отколкото дава. Необходимостта от промяна се усеща от всички, но измеренията на търсеното различие не се артикулирани, тъй като контекстът на съществуване на музеите не е в достатъчна степен познат. За кого работят музеите, кои са техните случайни посетители и верни публики, вдъхновени от събитията, създадени в експозиционните пространства, адекватен ли е прочитът на културните наследства, доколко дейността на музеите се възприема като важна за обществото. С тези въпроси не търсим оценки, но се нуждаем от познание за взаимодействието между музеите и противоречивото ни съвременно общество, отражение на което са самите институции.

Съставители: Николай Ненов и Светла Казаларска

Заявяване на интерес - резюме до 300 думи.

Срок за изпращане на пълни текстове: 30.1.2024 г.

Адрес за кореспонденция: balgarska_etnologia@abv.bg 

Миграционните движения са неразделна част от глобалните и местни процеси на социална и културна трансформация както в миналото, така и в съвременността. Те оказват влияние върху всяка сфера на човешкото всекидневие – семейни и социални структура, икономика, политика, комуникация и др. Изследователите се изправят пред значими научни проблеми и нови предизвикателства, породени от характерните етнокултурни, социоикономически, географско-екологични и управленски фактори. В полето на миграциите един от основните проблеми, които не губят своята актуалност, са вътрешните движения.

През 70-те год. на ХХ в. в САЩ се наблюдава нов феномен, свързан с ясно изразена миграция на населението от големите градски центрове към по-отдалечени градчета и села. Почти по същото време в Западна Европа се появява същата тенденция. Въпреки че тези движения затихват през 80-те год. на ХХ в., днес те все още се наблюдават, макар и в по-малка степен. За разлика от западните държави, при които процесът на връщане към селото е добре познат, в страните от Източна Европа (в т.ч. и България) той започва да се усеща чак сега. У нас през последното десетилетие при по-осезаемите изменения във възприятията за природата и земята, и при нарастващия стремеж към по-спокоен и екологичен начин на живот в хармония с околната среда, противостоящ на урбанизацията и градския шум и замърсяване, се забелязва нова промяна в нагласите за живота на село сред различни поколения градско население – в трудоспособна, предпенсионна и пенсионна възраст.

Планираният тематичен брой на сп. „Българска етнология“ има за цел да привлече изследователи, ангажирани именно с проблема на съвременната миграция град-село, мотивите и спецификите на предприетата промяна, процесите на адаптация и трансформация на преселилите се, социокултурните взаимодействия с местното селско население и други придошли в селата и връзките на всекидневно ниво с града.

Съставители:                                                             Десислава Пилева, Виолета Периклиева               

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи):        31 декември 2020 г.

Срок за изпращане на пълни текстове:                  1 юни 2021 г.

Адреси за кореспонденция: 

Десислава Пилева:                                                    desislava.pileva@iefem.bas.bg

Виолета Периклиев                                                   vioperi@yahoo.com; 

                                                                                   violeta.periklieva@iefem.bas.bg                                                                            „Българска етнология“:                                          balgarska_etnologia@abv.bg; bg_ethnology@abv.bg

Последните десетилетия на драматични социални трансформации и политически промени в Източна Европа поставят на дневен ред пред изследователите редица въпроси, свързани с миграциите и конструирането на нови идентичности сред редица етнически, религиозни, културни и езикови групи, дисперсно разпръснати в различна етническа и социална среда. Наред с въпросите за преселването и интегрирането на дадена мигрирала група в чужда етнокултурна среда, във фокуса на изследователите все по-често присъства проблемът за конструирането на идентичността в историческата диаспора. Това засилва етнологичния интерес към изясняването и открояването на основните концептуални и поведенчески характеристики, които служат за формиране на общностната идентичност в диаспората – исторически формирана и новосформираща се, в условията на паневропейска мобилност. На диаспората се отрежда съществено място в бързо развиващите се процеси на трансформации на националните идентичности в страните от Източна Европа – както в страната–приемник, така и в метрополията.

В българската наука все още остават неизследвани редица български етнодисперсни групи на територията на страните от бившия СССР, както и в днешната Руска федерация. Предлаганият тематичен брой има за цел да представи проучванията на българските етнокултурни групи в Урало-Сибирския район на Руската Федерация – в Пермски, Алтайски и Омски региони. Исторически формирането на тази група се случва в резултат на масови миграции на няколко етапа в разнообразните обществено-политически и икономически условия на ХХ век. Миграцията обхваща дълъг исторически период – от преселенията в годините след Столипиновите реформи в Руската империя, през разкулачването и принудително извеждане от родните територии и депортация през 1930-1940 г. (т.нар. "дигане" сред българите от Бесарабия) по време на Сталинските репресии, до модерните трудови миграции през последните три десетилетия. Историята и културата на регионалните общности на българите в Русия все още не е намерила достатъчно отражение както в българската, така и в руската и чуждата историография, което потвърждава актуалността на предлагания тематичен брой. Представените проучвания ще има съществен принос не само за изучаването на етническата история на Урал и Сибир, но ще разшири базата за проучване на историята на българите в Русия и историята на българската историческа диаспора като цяло. В тематичния брой са поканени да участват изследователи както от България, така и от чужбина.

Съставители:                                                               Петко Христов, Мила Маева

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи):          30 ноември 2020 г.

Срок за изпращане на пълни текстове:                    1 май 2021 г.

Адреси за кореспонденция: 

Петко Христов:                                                             petko.hristov@iefem.bas.bg

Мила Маева:                                                              mila.maeva@iefem.bas.bg

„Българска етнология“:  balgarska_etnologia@abv.bg; bg_ethnology@abv.bg

 Очакваме Вашите статии и материали

От средата на XX в. културните антрополози първо в САЩ, а след това и в редица европейски и извъневропейски страни започват усилено да работят по въпросите как бедствията и последиците от тях влияят върху социалната структура, културата, поведението и ежедневието на засегнатите общности. Вниманието на изследователите е привлечено от различни типове кризисни ситуации (природни, екологични, технологични, епидемични и др.). Много от учените споделят мнението, че справянето с последствията е толкова по-успешно, колкото по-задълбочено са взети под внимание спецификите на националния контекст, политическите и икономическите условия, етнически, религиозни и културни характеристики на засегнатото население.

Планираният тематичен брой на сп. „Българска етнология“ има за цел да привлече оригинални интердисциплинарни научни изследвания, посветени на различни типове бедствия в исторически и съвременен аспект, проучени и анализирани в диахронен и синхронен план. Броят ще допринесе за разбирането на сложните социокултурни процеси, предизвикани от случилото се, коeто променя живота на засегнатите общности.

Съставители:                                                               Стамен Кънев, Мила Маева

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи):          30 юни 2020 г.

Срок за изпращане на пълни текстове:                    31 октомври 2020 г.

Адреси за кореспонденция: 

Стамен Кънев:                                                             stamen.kanev@iefem.bas.bg

Мила Маева:                                                              mila.maeva@iefem.bas.bg

„Българска етнология“:  balgarska_etnologia@abv.bg; bg_ethnology@abv.bg

 Очакваме Вашите статии и материали

Темата за спорта вълнува както широката общественост, така и научната общност. Спортните проучвания представляват интерес за изследователи от различни социални дисциплини – социология, политология, история, културни и медийни изследвания, социолингвистика и др.; подходящи са за използване на интердисциплинарен подход. Eтнологичният и антропологичният анализ на комплексните явления, свързани със спорта, отдавна имат своето място в специализираната литература в чужбина и у нас.

С планирания тематичен брой каним автори да представят оригинални изследвания по широк кръг въпроси:

• Спортът като специфичен инструмент за формиране и развитие на локални, етнически и национални идентичности;
• Спорт, миграция, интеграция;
• Спорт, пол и поколения;
• Спорт, политика, власт;
• Спортът през езика на феновете;
• Спорт, всекидневие, социална промяна;
• Спорт и трудова заетост.

Надяваме се да получим Вашите научни разработки в предложените и други тематични кръгове, за да обогатим спортните изследвания с нови проучвания с методите на етнологията и антропологията.

Съставител:                                                               Ива Кюркчиева

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи):         1 март 2020 г.

Срок за изпращане на пълни текстове:                    1 юли 2020 г.

Адреси за кореспонденция: 

Ива Кюркчиева:                                iva.kyurkchieva@iefem.bas.bg ; ivaphilipova@yahoo.com

„Българска етнология“:                    balgarska_etnologia@abv.bg ; bg_ethnology@abv.bg

Очакваме Вашите статии и материал

Предлаганият тематичен брой с фокус върху историческите възстановки има за цел да допринесе за по-доброто разбиране на процесите на конструиране на представи за миналото; на нагласите, оценките и преживяванията на социални актьори, мотивиращи „възстановяването” на минали събития и начин на живот и стремежа към „автентичност”; на възприемането и на политиките към такъв тип активности. Възстановките могат да бъдат разгледани като форма на социализация на и общуване с културното наследство; като част от индустриите на свободното време.

Очаква се изследванията да хвърлят светлина върху различни, понякога съперничещи си интерпретации и употреби на миналото, върху идентификации и идентичности, както и върху стремежи за трансформиране на социалната реалност, проектирани върху полето на историческото реконструиране. В по-общ смисъл тематичният брой цели да осветли историческите репрезентации и в частност възстановките в качеството им на лаборатория на културна памет, както и обвързаността й с проблеми на настоящето и планове за бъдещето.

„Българска етнология” кани автори да предложат статии по тези теми.

Съставители:                                                             Евгения Троева, Венета Янкова

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи):        30 януари 2020 г.

Срок за изпращане на пълни текстове:                  30 май 2020 г.

Адреси за кореспонденция:

Евгения Троева:                                                        troeva@abv.bg

Венета Янкова:                                                          veneta_yankova@abv.bg

„Българска етнология“:                                            balgarska_etnologia@abv.bg;  bg_ethnology@abv.bg

 Пространствената мобилност на различни групи от хора и миграциите, породени от разнообразни, но често взаимопреплитащи се политически, икономически, социални, културни, демографски и психологически фактори, от десетилетия са във фокуса на изследователския интерес на редица научни дисциплини. Това е така не толкова поради абсолютните величини (увеличаващия се брой на хората, въвлечени в такива движения), а по-скоро заради относителната тежест и значения, които миграционните процеси имат в съвременния свят, и начините, по които те влияят на обществата, условно определяни като изпращащи и приемащи.

Въпреки вариациите от образци на мобилност и миграции в исторически и съвременен план и различните „терени”, от една страна, както и разнообразието на използваните изследователски подходи, от друга,  има нещо, което се явява пресечна точка при етнологичните и антропологични изследвания на мобилността и миграциите. А именно – стремежът да бъдат видени и разбрани културните трансформации, протичащи в резултат от движението на индивиди и групи от хора. А това означава фокусът да бъде поставен върху начините, по които общностите реагират на различните задвижващи мобилността и миграциите фактори, изработвайки свои социални стратегии и културни практики; да бъдат проследени „нещата”, които хората пренасят със себе си – предмети, идеи, поведенчески модели, представи и нагласи и т.н.; да бъде изследвано въздействието на мобилността и миграциите върху всекидневието и културата, формите на социална организация и отношения и конструирането на идентичности.

ИЕФЕМ – БАН е един от центровете в страната със съществен принос в изследването на тази проблематика: между 2006 и 2010 г. функционира Ателие „Култура на гурбета“ (тогава в бившия Етнографски институт с музей), наследено през 2011 г. от Научноизследователска работилница „Мобилност. Миграции. Култура“, която продължава да съществува и до момента като форум за научни дискусии и по-широк обществен дебат по въпроси от емпирично, методологично и теоретично естество в областта на мобилността, миграциите и съпътстващите ги социо-културни процеси. Подготвяната тематична книжка на списание „Българска етнология“ е замислена като представяща работата на членове на работилницата, но е отворена и за други колеги с интерес към темата.

Съставители:                                                             Виолета Периклиева; Ивайло Марков

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи):        1 октомври 2019 г.

Срок за изпращане на пълни текстове:                   30 декември 2019 г.

Адреси за кореспонденция:  

Виолета Периклиева:                                                violeta.periklieva@iefem.bas.bg

Ивайло Марков:                                                          ivaylo.markov@iefem.bas.bg

„Българска етнология“:                                           balgarska_etnologia@abv.bg; bg_ethnology@abv.bg

Очакваме Вашите статии и материали!

Темата цели да създаде възможност за дискусия около музейните интерпретации – на отделни артефакти; на различни контексти за артефактите; за поглед към музейните куратори, които интерпретират обекти, образи, разкази; както и за проследяването на възприемането (преживяването) от страна на публиката.

Процесите на вглеждане на музеите в себе си – на промяна в репрезентациите им или обвързването им с доминиращи подходи за общуване с наследството, днес стават все по-важни в изграждането на политики за представяне на общото минало като важно за различни общности. Съществен момент тук има и развитието на музейният активизъм, чиито изяви стоят в основата на различните форми на интерпретации. Динамиката на интерпретацията често предполага работа на куратора в партньрство с общността и предаване на изложбеното съдържание чрез множествена интерпретация – алтернативни разкази и различни погледи към едни и същи обекти и образи.

Музейната интепретация (какво, защо и за кого се интепретира); различните видове очаквания за преживяване (образование, опит, развлечение, лична и общностна идентификация, спомени/исторически знания и връзка с миналото, възгледи и връзка с настоящето); активността и действителното преживяване на различните типове аудитории в изложбените зали са все теми, които привличат вниманието на широк кръг от изследователи в областта на хуманитарното знание.

„Българска етнология” кани автори да предложат статии по тези теми.

Съставители:                                                             Ивета Пиргова; Николай Ненов

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи):       1 октомври 2019 г.

Срок за изпращане на пълни текстове:                 30 декември 2019 г.

Адреси за кореспонденция:  

Ивета Пиргова:                                                          ipirgova@yahoo.com

Николай Ненов:                                                        nenoff@abv.bg

„Българска етнология“:                                           balgarska_etnologia@abv.bg; bg_ethnology@abv.bg

 Очакваме Вашите статии и материали! 

Целта на този брой е да разгледа научната комуникация между българската етнология и сродните й дисциплини на Балканите, Европа, САЩ и постсъветското пространство. Етнография, етнология, фолклористика, културна и социална антропология – българските учени възприемат нови научни инструменти и парадигми и се стремят да поддържат диалог с колегите си от местни, регионални и глобални академични институции. „Българска етнология” кани автори да предложат статии, разглеждащи успехите и пречките пред научната комуникации, като възможните теми са:

-        нови научни парадигми и изследователски инструменти – откъде идват, как се налагат, доколко и как ги възприемат българските учени

-        успоредни траектории – прилики и разлики между българската и балканските етнологии и сродни дисциплини през последните десетилетия

-        проблеми на академичната комуникация – вътрешни контакти и диалози (или липса на такива) между български изследователи и институции, както и между български учени и техни балкански колеги

-        скрити и институционализирани йерархии в академичното познание

-        индивидуални траектории – вписване на български изследователи с дипломи от чужди научни центрове в местните институции; вписване на български изследователи в чужди научни центрове; взаимоотношения на чужди учени с български колеги.

Съставител:                                                               Илия Илиев

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи):        20 януари 2019 г.

Срок за изпращане на пълни текстове:                  1 септември 2019 г.

Адрес за кореспонденция:       balgarska_etnologia@abv.bg; bg_ethnology@abv.bg; iliev@ymail.com

Очакваме вашите статии и материали!

Целта на броя е да разгледа проблемите на старостта и остаряването в българското и балканските общества от перспективата на етнологията, антропологията и социалната история. Възрастните хора вече представляват значителна част от съвременното българско общество, а демографските тенденции сочат, че техният дял ще се увеличава през следващите десетилетия. Изследванията върху тях в областта на етнологията и сродните дисциплини са малко и списание „Българска етнология” кани автори да предложат статии по следните теми:

-        социално констриране на старостта в съвременното и традиционното българско общество, включително сред етнически малцинства.

-        видове старост – мъжка и женска, активна и съзерцателна, млади пенсионери и дълбока старост.  

-        роля на възрастните хора в семейството, отношения между поколенията, солидарност между млади и стари, проблеми на наследството

-        грижи за възрастните хора – институции и семейство, местни и религиозни общности, морални норми и практики

-        роля на възрастните хора в икономиката на семейството (пенсия и допълнителен доход, гледане на деца и домакинстване), на местните общности (грижа за общи пространства, контрол и договаряне на морални норми, съседска услуги и квартални занаятчии), на българското общество (работещи пенсионери).

-        Социална солидарност и всекидневно общуване – форми на взаимопомощ и организации на възрастни хора, социални контакти и изолация.

Съставител:                                                               Илия Илиев

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи):        20 декември 2018

Срок за изпращане на пълни текстове:                  20 юни 2019 г.

Адрес за кореспонденция:   balgarska_etnologia@abv.bg; bg_ethnology@abv.bg; iliev@ymail.com

Очакваме вашите статии и материали! 

В различни исторически периоди чрез субкултурната концепция младите хора и техните културни практики са били определяни по различен начин и са им били приписвани етикети като: суб-нормални, дисфункционални, престъпни, бунтарски или консуматорски. Тяхното изучаване преминава през градските микро-изследвания на ранната Чикагска школа, чиито автори се интересуват от културния и социален контекст на младежкото отклоняващо се поведение, за да се стигне в днешно време до съвременните пост-субкултурни теории, при които индивидуалният консуматорски избор става решаващ за конструирането на  идентичност. „Младежкият въпрос“ и понятието субкултура винаги са били част от изследователското поле на социологията и криминологията, но в същото време са обект на анализ в полето на културологията, антропологията, психологията и психоанализата. Съвременните младежки изследвания разглеждат субкултурите в термините на идентичност, ангажираност, автономия, комуникация и култура и все по-често си служат с качествените методи на етнографията.

Замисълът на този тематичен брой на списание Българска етнология е да  обедини автори от различни научни дисциплини, които са изкушени от темата за младежката групова и индивидуална идентичност и нейните социални, етнически и джендър аспекти. Броят ще предостави форум за дискусия и анализ на културните практики и форми на комуникация на младите хора в съвременна градска среда. Спектърът от теми е твърде широк и остава отворен: от консуматорите на поп-културата, през уличното изкуство на графити райтъри и музиканти до социалния активизъм на различни младежки движения; от субкултурата до ъндърграунд сцената и нео-племената; от затвореното пространство на тийнейджърската стая, през училищния двор до фестивалите на открито и клубовете с ограничен достъп.

Съставител:                                                               Вихра Барова

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи)         31 декември 2018 г.

Срок за изпращане на пълни текстове                    31 март 2019 г.

Адрес за кореспонденция: balgarska_etnologia@abv.bg, bg_ethnology@abv.bg; vihra.barova@iefem.bas.bg

Очакваме вашите статии и материали!

През последните години се задълбочи тенденцията облеклото да се изследва в тясна връзка със съответния исторически период и/или културен контекст. Особено важно в това отношение е проучването и интерпретирането на онези архивни документи, в които са съхранени сведения за направата и носенето на облекло, както и за обсъждането му от представителите на различните слоеве на обществото. В тематичен брой на сп. Българска етнология подготвян за 2019 г. с работно заглавие „Местно производство, облекло и езиково богатство“ ще бъдат представени и интерпретирани извори, съдържащи данни за:

• изработката на облекло;
  • особеностите на лексиката, използвана за назоваването на отделните дрехи и техните елементи;
  • различията, за които се съди по облеклото и цялостния дискурс, свързан с обговарянето на тези различия.

Изходна точка при подготовката на броя ще бъдат група от статии, които се основават на анализ на свод от слабо познати архивни документи от 1888 и 1889 г., съхранявани в Научния архив на БАН и отнасящи се до населението на територията на страната и неговото облекло от края на ХІХ в. Данните от ръкописните документи и илюстративните фотографии към тях представят в синхронен времеви срез селищата и облеклата на православните българи, на българите католици и на някои други етнически и религиозни групи на територията на страната в този период.

Основната идея е чрез анализ на архивни документи и други извори да се очертаят както трайността, така и променливостта на различни по тип идентичности, а също и да бъдат реконструирани връзки между културни и езикови стереотипи и практики. 
Във връзка с това каним всички колеги, които имат интереси към темата за начина, по който се говори и пише за облеклото от края на края на ХІХ век до днес, да предложат текстове за подготвяния брой.

Съставител:                                                                 Миглена Иванова

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи):         15 септември 2018 г.
Срок за изпращане на готови текстове:                   15 ноември 2018 г.

Адреси за кореспонденция:  balgarska_etnologia@abv.bg; bg_ethnology@abv.bg;

miglenadi@gmail.com; miglena.ivanova@iefem.bas.bg

Очакваме вашите статии и материали! 

В съзнанието на голяма част от хората фотографията е „реалистичен“ наратив; за част от изследователите етнолози и антрополози визуалните етнографии, често създавани на терен и съхранявани и използвани в процеса на анализ впоследствие, също представляват „реалистични наративи“. До известна степен фотографията наистина може да бъде смятана за инструмент за съхраняване и изследване на културата. Но не трябва да подминаваме и наличието на постмодерна критика към документалната фотография, според която смисълът на фотографията/снимката е конструиран както от създателя ѝ, така и от този, който я гледа. От тази гледна точка напълно възможно и дори необходимо е да се обръща внимание и на процеса на създаване на снимки, на употребите на фотографията, а не само на самите образи, създаващи визуални наративи. Именно изхождайки от идеята, че връзката между фотографското изображение (снимка, филм, видео) и хуманитарните и социални науки никак не е проста и се нуждае от дискусия, сп. „Българска етнология“ кани автори, които проявяват интерес към употребите на фотографията в етнологията и обратно – на етнологията във фотографията, да предложат свои текстове за публикуване в подготвяния тематичен брой. Добре известно е разбирането за снимките (и въобще визуалните образи) като способни да заместят множество думи. Бихме искали да поставим във фокуса на вниманието както силата на образите да създават наративи, така и етиката на работа с тях. 

Съставители:                                     Добринка Парушева и Елка Минчева

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи):        30 април 2018 г.

Срок за изпращане на готови текстове:               30 септември 2018 г.

Адрес за кореспонденция:  balgarska_etnologia@abv.bg; bg_ethnology@abv.bg; elka.mincheva@abv.bg; dobrinka.parusheva@gmail.com 

Очакваме вашите статии и материали

Неимоверно нарасналият интерес към храната и храненето в глобален мащаб поставя  ред нови изследователски въпроси. Сред тях  особен интерес представлява донякъде изненадващото завръщане на значението на храненето като социално събитие, добре познато на изследователите както на традиционните култури (курбан, потлач), така и на модерните (банкет, изпращане на войник, осмомартенски чествания). През последните години наблюдаваме лавинообразно нарастване на броя и популярността на събития като:

• празници на отделни храни (боб, картофи, лютеница);
• възстановки на исторически практики на хранене (храната на траките, средновековни трапези, българска традиционна кухня);
• нови форми като кулинарни фестове, организирани в различни градове и съчетаващи предлагането на храна/напитки и на музикални изпълнения (Банкя мèзи; Табиет, бирфестове);
• представяне на храни и напитки като маркетингови стратегии (дегустации, седмици на ресторантите);
• навлизане  на маргинални практики в кръга на приемливото (надяждания) и много други.

Изобилието от събития, свързани с храни и хранене, в публичното пространство сигнализира за среща на очакванията на публиката и на всички, които се опитват да актуализират и менажират културата. 

Предлаганият тематичен брой на списание Българска етнология ще предостави възможност за идентифициране и анализиране на тези нови форми на публичен живот, както и на тенденциите, които те маркират. Ще бъдат потърсени паралели с подобни кулинарни събития и поводи в други култури, което би позволило да се установят особености на съвременната социална, културна и комуникативна ситуация.

Гост-съставител:                                                       Райна Гаврилова 

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи)         30 ноември 2017 г.

Срок за изпращане на пълни текстове                   15 септември 2018 г.

Адрес за кореспонденция: balgarska_etnologia@abv.bg; bg_ethnology@abv.bg; rayna.gavrilova@gmail.com

Очакваме вашите статии и материали!

През последните 10-15 години в България настъпиха значителни промени не само в празничния календар, но и в начините и мащабите на празнуване. Неимоверно нарасна броят на публичните празнични събития на национално и местно ниво. На много места се възстановиха традиционни градски и селски празници, често с ново съдържание. Възникнаха нови типове празници, свързани с бизнеса: освещавания, маркетингови и рекламни събития и пр. Възможностите за културен туризъм стимулират създаването на празници като образователно-игрови, рекреативни и брандиращи събития. Усилването на национално-патриотичния дискурс в политическата и медийна среда и нарасналата обществена възприемчивост към него също дават простор за изобретяване на празнични събития. 

Тематичният брой на сп. Българска етнология, посветен на новата празничност, си поставя за цел да обхване и осмисли няколко типа празници в публичното пространство:

• възраждане на местни традиции (напр. маскарадни игри, нестинарство, събори) с нови елементи и за нови публики;
• създаване на игрови и зрелищни събития въз основа на античното или средновековното наследство (възстановки, инсценировки, артистични реконструкции);
• създаване или преизобретяване на празници посредством творческите индустрии и арт практики (фестове, фестивали, състезания, бодиарт, дефилета и пр.);
• адаптиране на празници, заимствани от други култури (напр. Хелоуин, св. Валентин, св. Патрик);
• създаване на нови селищни празници (празник на града, кулинарни празници).

С този тематичен брой списанието си поставя за цел да документира и осмисли текущите промени в различни форми на публичната празничност. Какви нови форми се появяват, какви послания носят и към кого са насочени? Кои са новите действащи лица в изобретяването и провеждането на празниците? Как се променят традиционни форми, символи и смисли? Какво е влиянието на глобализационните процеси, вкл. транснационалната миграция на хора и културни практики? Как новата празничност се вписва в индустриите на свободното време; как си взаимодейства с националния празничен календар; израз на какви културни/регионални политики е? Как новите празници се оценяват и преживяват от участници/зрители?

Заявяване на интерес (резюме до 300 думи)                30 ноември 2017 г.

Срок за изпращане на пълни текстове                         31 януари 2018 г.

Съставители: Евгения Троева, Даниела Колева

Адреси за кореспонденция: troeva@abv.bg; koleva@phls.uni-sofia.bg

През 2017 г. списанието подготви две книжки "Пътят" със съставител Екатерина Анастасова.

През 2017 г. списанието ще подготви книжка "Дар, даруване, дарителство" със съставител Еля Цанева.

Списание „Българска етнология“ предвижда публикации в периода 2016-2017 г. по предложените теми: 

Книжка 2. Етнология на града (съставител Николай Ненов);
Книжка 3. Дар, даруване, дарителство (съставител Еля Цанева);
Книжка 4. Бесарабски българи (съставител Петко Христов);
Книжка за героичното (съставител Николай Вуков).

Очакваме и идеите ви за бъдещи тематични книжки през 2017 г.

През 2017 г. списанието ще подготви книжка на тема  "Етнографският архив в прехода между две столетия" със съставител Анни Кирилова.

 През 2016 г. списанието работи по следните тематични книжки:

1. Култури на протеста (съставители Даниела Колева и Мила Маева);
2. Етнология на града (съставител Николай Ненов);
3. Бесарабски българи (съставител Петко Христов);
4. За героичното (съставител Николай Вуков).

Очакваме вашите идеи и проучвания!

Списание "Българска етнология" набира статии за брой 1 за 2016 г., посветени на културите на протеста в Източна Европа и Балканите. Тематичният брой ще бъде фокусиран преди всичко върху българските и балканските протести в ретроспективен (напр. протестите срещу правителството на Жан Виденов през 1997 г.) и съвременен план (#ДАНСwithme, Гези парк или гръцките протести) с цел да ги опише "плътно" (Кл. Гийрц) и да ги осмисли от етнологическа и социалноантропологическа гледна точка. Възможностите за участие варират от етнографии на конкретни казуси (дори върху флашмобовете) до по-общи сравнителни проучвания, както в рамките на региона, така и извън него (Украйна, арабската пролет, глобални движения). Очаква се фокусът на внимание да бъде върху "културите" (т.е. традиции и включването на традиционни елементи в протестите, практики, мрежи, динамики, съюзявания, взаимодействия, напрежения, форми на участие – особено младежкото включване, медийно отразяване, виртуално несъгласие), а не върху идеологиите и каузите. Ето защо са добре дошли проучвания върху всякакви протести: екологически, свързани с наследството и градската среда,  против социални и икономически неравенства, против корупцията във властта, против системата в най-общ вид, вкл. срещу ГМО и глобализацията и пр.

Очакваме вашите предложения до 1 септември 2015 г., а готовите ви статии - до 30 ноември 2015 г. на адреси: mila.maeva@iefem.bas.bg и koleva@phls.uni-sofia.bg